АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ
Много заблуди се разпространяват относно българското нежелание за започване преговори за еврочленство на Македония – голяма част от тях напълно злоумишлени.
Една от тях е създаването на впечатление, че българското „вето“ (което формално не е вето) е някакъв инат, някакъв излишен каприз, настояване върху грешки, фиксация върху минали неща, популизъм, който България проявява (или „националистически кръгове“, „примитивни и остаряло мислещи хора у нас“, напоследък – „русофилски кръгове“) и, съответно – с падане на „ветото“, проблемите ще се разрешат. С други думи, под постоянния външен натиск и пропаганда, в нашето общество се създава едно настроение на отегчение, умора и разколебаване: „Дайте да махаме това вето и да ги пускаме, че да се приключва проблемът.“
В действителност, ако махнем ветото, големите проблеми тепърва ще започнат, ще градират и не се знае до къде могат да стигнат! Ще си навлечем дълготраен проблем, дремещ конфликт. Проблемът само ще се измести на по-високо ниво и ще стане по-труден за решаване.
Между впрочем, именно за да се предотвратят такива случаи, в преговорния процес за приемане на нови членове в ЕС е предвидена глава „добросъседство“ – т.е. кандидатстващите за членство страни, преди приемането им, трябва да са разрешили конфликти, спорове и проблеми с вече приетите, а и с останалите си съседи… В противен случай „съюзът“ би изпаднал в неудобно положение да става арбитър между две равнопоставени позиции, би се натоварил с вътрешни конфликти, което би го направило и по-малко съюз. Това е преговорно условие, разумно заложено от ЕС, което сега самата администрация на ЕС, обзета от геостратегически прекроявания, иска да забрави и да прескочи.
Нека погледнем реалното положение. Както е широко известно, Република Северна Македония е държава, създадена и поддържана от българофобията, като основаваща и основна (макар прикрита) идеология в нея. Това е единствената държава в света, за чието собствено съществуване и функциониране българофобията е жизнено важна. Т.е. проблемът е сериозен, защото е същностен. Изисква много внимателно, разумно, дори мъдро дългосрочно разрешаване. (Всяка аналогия с други страни, членове или нечленове на ЕС, с които „не сме били имали проблеми“, в случая, не е точна. Защото не съществува друга изконно българофобска държава. И, всъщност, не европейското членство е това, което създава или разрешава двустранните конфликти.)
Българофобията в Македония не трябва да бъде подценявана като реална опасност за България. Да, Република Северна Македония е малка държава, но тяхната българофобия е агресивна, защото за тяхното функциониране това е важна кауза. За сметка на това България е международно пасивна държава, общество с тежки вътрешни проблеми, продажна политическа класа и ние не сме амбицирани да защитаваме интересите си, съмнително е дали имаме сили да ги отстоим.
Македония от десетилетия неотклонно следва активна, дори – агресивна българомразка политика. Т.е. политика, чиято цел е поддържане и, във важни моменти – разгаряне на българофобския огън.
Дори в последните години, след като заявиха желание да станат членове на НАТО и ЕС, с което те, уж, станаха зависими от нас, като от вече член на тези съюзи с право на вето, македонската държавна, образователна, медийна и на международно лобистко ниво агресия към България продължава, дори се увеличава. Македонските власти не се поколебаха да извършват агресивни, подценяващи и обидни актове дори към изявяващия се като техен лобист – Кирчо Петков, когато той се опитваше да пренебрегне българските интереси и да им осигури членство в ЕС, независимо от всичко.
А какво би станало, ако Северна Македония спре да бъде несъстоял се проект, не-съвсем-държава с неизяснено минало, граници и състав и със съмнително, т.е. нерешено бъдеще, а стане равноправен (което значи равноправен с нас!) член на ЕС, когато македонстващата българофобия добие представителство в Европейския парламент и другите европейски институции, македонският „език“ добие статута на официален език в ЕС? И когато вече няма защо, дори от „кумова срама“, македонстващите да се съобразяват с българските претенции към тях на всякакво ниво? Равноправни – това значи равноправни: българската и македонската позиция стават равноценни в международен план – дума срещу дума, теза срещу теза, историография срещу историография? Представяте ли си какво би станало, когато македонската българофобия добие тези силни позиции? То няма да бъде вече кражба на история, кражба на култура, кражба на език, то ще са претенции към България постоянно – македонско малцинство, „окупирани“ територии, чудесии, с които ще трябва да се борим постоянно, но вече без шанс да можем да ги възпрем окончателно.
От друга страна: Българските условия към Република Северна Македония, отразени в Рамковата позиция от 2019 г. и декларацията на българското Народното събрание, всъщност, колкото и голяма пропаганда да върви срещу тях, са само и единствено условия България да бъде предпазена от македонистката българофобия, преди Македония да бъде допусната като равноправен с нас член на ЕС. Не става дума дори за някакво насилие върху македонската независимост, съзнание или самоопределение! Ние признаваме тяхната държава, тяхното право на самоопределение. Единствено поставяме условие да признаят, че за възникване на македонска нация може да се говори от XX век, не преди това. Обратното би било вратичка за кражба на българска история и култура, т.е. опасност конструиращата се македонска идентичност да оспорва и застрашава българската история и култура, ерго – българската идентичност.
Не, българските условия не са нито прекалени, нито неоснователни. Всъщност, българските условия са конструктивен път за международно признаване и международна интеграция на Северна Македония, с всичкото й право на самоопределение, но по допустим и безопасен за околните начин.
Материалът МАКЕДОНИЯ Е ОТРОЧЕ НА БЪЛГАРОФОБИЯТА е публикуван за пръв път на Посока .
