Снощи, в навечерието на 175 години от рождението на един от най-великите български синове, БНТ излъчи една пародия на филм. Пародия, която е поредният удар срещу българското национално достойнство. Ако България беше държава, на Максим Генчев щеше да му е забранено да прави исторически филми. След фиаското с филма му „Левски“, в който Апостолът на българската свобода, беше обрисуван като псуваща мутра. В новия си филм за Христо Ботев, авторът продължава гаврата с българските национални герои. Геният Ботев е представен като хленчещ истерик, който едва ли не се колебае дали да се включи в освободителното въстание. Абсурдно изкривяване на историческата реалност от страна на автора, тъй като за патриота Христо Ботев няма по-висше дело от това да дадеш живота си за освобождението на България от турско робство. Саможертвеният подвиг на четниците, обрекли живота си за свободата на България, е приравнен с платена манифестация на отрепки и тарикати на дребно, които са тръгнали да изкарат някой грош. Зрителят остава с впечатлението, че цялото Априлско въстание е една глупост извършена от подпийнали келеши. Явно трябва да се припомни на автора и уж българската телевизия, че Априлското въстание е апогеят на дългогодишните борби на българския народ за свобода. Велико дело извършено от безрезервно смели и отдадени на България хора. Въстанието и последвалото го зверско потушаване, предизвикват огромен отзвук в целия свят и е повод за избухването на Руско- турската Освободителна война, която носи мечтаната българска свобода.

…“Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира“…

ХРИСТО БОТЕВ

Материалът „ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА“ е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: КОНСТАНТИН В. КИСИМОВ

Някой да обясни на неуважаемия Макрон, че тази игра „първо махнете ветото, а после и вашите условия ще бъдат изпълнени“, България я е играла точно преди пет години. Играла я е много пъти с Македония – винаги с печален резултат. Просто защото в цялата история на независимата македонска държава много пъти е установявано, че за македонските власти нямат значение ангажиментите, които са поемали на хартия. Те не ги смятат за обвързващи и не ги изпълняват, ако не са под принуда.
Да припомним случката отпреди 5 години: През 2017 г. на някакви глобални фактори им беше много важно да абсорбират Македония в НАТО, а България отново предяви старото си настояване към агресивните македонстващи да се поспрат. Тогавашната българска власт се съгласи на следния (уж) компромис – България няма да налага вето за приемане на Македония в НАТО, а пък за да се осигури изпълняването и на българските условия – подписа се Договорът за добросъседство.
Е, македонските ангажименти, поети в Договора за добросъседство, изпълниха ли се? Или бяха саботирани и днес македонските власти се правят, че такива ангажименти не са поемали? (Всъщност, властите са до голяма степен същите, които саботираха, например, работата на историческата комисия, разчитайки, че ето такива като Макрон и ЕС ще изнасилят България да ги пусне в ЕС, въпреки неизпълнените си условия. Т.е. става въпрос не за някакво неуспяване в изпълнението по някакви уважителни или по-малко уважителни причини, а за нагъл отказ от изпълнение. И това се толерира от Макрон и ЕС!)
Откъде-накъде сега Франция иска преразглеждане на този Договор за добросъседство, промяна на българската Рамкова позиция, заложена в него? Франция поощрява неизпълняването на международните договори ли? На едни, които не си изпълняват договорите, сега да повярваме още веднъж, че първо ние ще им пуснем аванта, пък след това те щели да изпълнят своите ангажименти? Откъде-накъде? ЕС щял да стане гарант за изпълнение на българските условия? ЕС, който в последната година недвусмислено показа, че пикае на българските искания, на българските аргументи и българските национални интереси? Някой съмнява ли се, че посредничеството на ЕС по решаване спорните въпроси между България и Северна Македония няма да се изразява отново в извиване ръцете на България и неглежиране на нейните условия, само и само с цел глобалистите да си прекроят геостратегическите ареали както си искат?

Материалът „ФРЕНСКОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ“ Е ПОКАНА ЗА ПРЕДАТЕЛСТВО е публикуван за пръв път на Посока .

Деветоюнски преврат или Превратът от 9 юни 1923 г. е държавен преврат в Царство България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски.

Предаването е подготвено за сайта Posoka.org, орган на Народно социално движение.

Telegram: https://t.me/posoka_org

Facebook: https://www.facebook.com/posoka.org

Харесайте канала ни в Youtube: https://www.youtube.com/posokaorg

Видео:

Материалът 99 години от Деветоюнския преврат (видео) е публикуван за пръв път на Посока .

АВТОР: РУМЕН ДЕЧЕВ

1. ЕСТЕСТВОТО НА ВЪПРОСА
   Що за държава е Украйна? Много хора се чудят на това днес, когато въпросът дали Путин ще влезе в Украйна или не, стана определящ за международните отношения. Ако тръгнем да разсъждаваме филологически, украйна (у края) има за руснаците подобно смислово значение като за нас – покрайнина (по края). Ние говорим за „Западните покрайнини“, те, независимо от разликата в мащабите – за Украйна. Русия е центърът, ядрото, а Украйна е там по края. Филологическият смисъл обаче не ни дава по-важния исторически смисъл на понятието. Без да познаваме историята не можем да разберем как така земята, където се е намирала старата столица на Русия, Киев, където руснаците са били християнизирани, се е превърнала в нейна покрайнина, че и в съвсем различна държава. А кой днес познава историята? Някакъв чичка на протестите 2020 г. ме убеждаваше какви арийци сме българите и как нищо славянско няма в нас. След като ми досажда половин час, поисках да ми каже името на един голям български историк, за да се убедя в компетентността му. „Е, хайде сега промърмори „историкът““ и ме погледна уплашено. „Не мога да се сетя в момента“. Само на един, настоях. Избяга. А пък за Украйна кой ще знае? Само че невежеството се превръща във важен и преднамерено търсен фактор в политиката. Достатъчно е да видиш Денков по телевизията и го разбираш интуитивно. Тоя определено не са го сложили, за да просвещава, друга е била целта. Затова реших да хвърля малко светлина върху този толкова важен за геополитиката днес въпрос.
2. ХАОСЪТ В КИЕВСКА РУС
   Важно е да знаем, че от самото си възникване Русия, тогава наричана Рус, е била единна държава за много кратко време. Защото не е съществувал институтът за престолонаследието и князете от Киевска Рус разделяли държавата между синовете си. Подобен нецивилизован подход водел до тежки борби за власт, където брат се изправял срещу брата и чичо срещу племенника. Така след смъртта на Светослав при похода му в България, най-големият му син Ярополк убива по-малкия Олег, а най-малкият Владимир, изнасилва и си присвоява годеницата на Ярополк, а после убива и него. Така Владимир, покръстителят на русите, става велик княз. Драмата се повтаря и при неговите синове – Светополк убива братята си Борис, Глеб и Светослав, а Ярослав – него. Така Ярослав също си осигурява престола, за да стане най-прочутия владетел на Киевска Рус – Ярослав Мъдри. Този късмет – да избиеш братята си и да заемеш престола, обаче не се отдава на следващите владетели и Русия започва да се дали на различни княжества, които наброяват десетки, някои от които съвсем микроскопични. И тези ръководени от братовчеди (династията Рюриковичи, произлизаща от митичния Рюрик) княжества не престават да се бият помежду си, докато накрая идват татарите и ги помитат. За руски късмет те също не могат да направят стабилна държава и се задоволяват да събират данък от покорените.
3. ВЪЗДИГАНЕТО НА МОСКВА
   Отново за щастие на русите едно малко княжество на североизток – Москва, създадено от Юри Дългоръки, сина му Всеволод III и неговите наследници, най-вече внуците на Александър Невски – Юри Даниилович и Иван I Калита, бавно но сигурно започва да крепне, демонстрирайки дипломатическо умение спрямо татарите и свиреп нрав спрямо съседните братовчеди. При внука на Иван Калита – Дмитрий Донски, то вече се опъва на татарите и започва да обединява около себе си другите малки руски княжества. При Иван III Велики Московското княжество вече е супер мощна държава, която папата иска да използва в борбата си с Османската империя. Затова изпраща на Иван III за жена София Палеолог, племенницата на последния византийски император, емигрирала, както се казва днес, в Рим. Така де, хем да не я храни, хем да свърши работа. „Вземи си бащинията“ пише в посланието на папата до Иван III, т.е. вземи си Византийската империя, която ти се пада по женска линия. На тази основа възниква концепцията Москва – Трети Рим, т.е. наследник на Византия и от Петър Велики нататък Руската империя вдига мерника на османлиите, от което печелят най-вече балканските народи, вкл. нашият след войната 1877-1878 г. Но докато Москва обединява североизтока на някогашната Киевска Рус какво става с югозапада? По-голямата част с Киев е завладяна от Литва, а Галиция от Полша и Унгария. С Люблинската уния 1569 г. Литва се обединява с Полша следствие династичен брак и де факто западните руски земи попадат под полско владение. С Брестката уния от 1596 г. се прави опит за покатоличване, в перспектива за полонизиране на русите, което предизвиква тяхната мощна съпротива.
4. КАЗАЦИТЕ И БОГДАН ХМЕЛНИЦКИ
   Селските въстания на западните руснаците срещу Полша са жестоко смазани и надали са имали някакъв шанс, ако не са били казаците. Казаците са особена общност от избягали от полската власт крепостни селяни, православни по вяра етнически руснаци, заселели се по течението на Днепър. Въоръжени, готови до смърт да се бият за свободата си, криещи се в речните тръстики, със своите бързи лодки и конница те се превръщат в мощен военен фактор, още повече, че непрекъснато увеличават числеността си с нови бегълци. Когато религиозният конфликт в Полша се изостря, казаците застават на страната на своите единоплеменици и единоверци. Въстанието на запорожките казаци от 1648 г., ръководено от хетмана Богдан Хмелницки, създава независима територия – Хетманщина. Логично Хмелницки на няколко пъти търси закрилата на московския цар. Накрая я получава след решение на Земския събор от 1653 г. започва Руско-полската война, в резултат на която левият бряг на Днепър плюс Киев е присъединен към Московското княжество, така както е искала Переяславската казашка рада. Оттам нататък тази съхранила своите специфики руска област започва да се нарича Украина.
5. УКРАИНИЗАЦИЯТА
   Украинизацията на Украйна е дело първо на австрийците, а след това на болшевиките и Ленин, които мразят Русия и търсят да я унищожат. Украинизацията лесно може да бъде разбрана от българите, защото е процес сходен с македонизацията. Подчертават се специфични регионални черти, за да се засилят различията с метрополията, насажда се омраза, създава се политическа нация. „Най-големите“ украинци всъщност наистина не са руснаци, а евреи – Юлия Тимошенко, Петър Порошченко, Владимир Зеленски, Виталий Кличко,..
6. ЩЕ ИМА ЛИ ВОЙНА?
   Като се познават историческите факти, не е трудно да се разбере особената чувствителност на Русия към темата за Украйна. Опитите да се превърне част от Русия в плацдарм срещу Русия е ход, който може да предизвика ответна реакция с най-голяма сила. Дали глобалистите не искат точно това?

Материалът ЩО ЗА ДЪРЖАВА Е УКРАЙНА? е публикуван за пръв път на Посока .